nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
4.02.2017 г., 12:58 ч.

Ще преживея 

  Поезия » Любовна
480 1 8

Запалих свещ, в очакване на теб,

на масата, приготвена за двама.

Извиках и на разговор експерт,

търпението – знам, че е голямо.

Не исках музикален фон –

така ми стигаше гласът ти в мен,

с любимите ми тембър, тон –

останали от "онзи" ден.

Удобно седнах, в пламъка се взрях

и времето се сля със хоризонта –

безкрайна ивица незнаен бряг

бяха очите ми, с вълни бездомни.

Сълзи без прùстана на твоите пръсти

изгубиха се в пропастта на тишината.

Търпението – и то забърза се към къщи,

остана нищото да ме поглъща в мрака.

Свещта угасна. Нова ти запалих.

След нея още колко, нямам спомен.

От масата олтар за теб направих –

така изпращат се любимите на помен.

След туй разчистих – стаята, душата си.

И спрях да чакам призраци, не го умея.

Ще дойде някой със сърце в ръцете си,

пак влюбена ще съм…

а другото ще преживея.

 

02/04/2015

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??