14.03.2009 г., 8:41 ч.

Ще рисувам... 

  Поезия
567 0 10

Тази нощ...

Луната е пълна

... измислица.

А звездите ги няма.

Тази нощ...

На прозореца

ще рисувам звезди...

Мислено.

Запотено е даже стъклото.

Отвътре.

Тази нощ...

Луната почти е изпълнила

своята същност.

Но звездите...

Къде са?!

Облачно.

Не личат.

Тази нощ...

Тихо и пусто е...

Само някакъв глъхнещ шум.

Неразбираемо...

Сподавен,

вибрира в мислите.

Като вик.

Молитвено тих

шепот...

на устните

бавно замлъква...

в празнота.

Боли.

От тишината е.

Всъщност.

 

 

 

 

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??