Така ще си остана

в забрава чак до век.

Ще се чуе ли все нявга

тоз измъчен ек.

Ще го чуете гробовно,

глухо и тогаз,

ще изправя дух без тяло,

но няма да съм аз.

Ще говоря пак безмълвно

не чут от братя свои,

но ехото отеква бавно

и чуват се словата мои.

За времето сега съм крив,

не ща и инак!

Ще чуете ви казвам вест

за грозния поминък.

За злите ви езици гнусни

за грозните постъпки.

Вървите в кривата пътека,

но в нея не остават стъпки!

Не остава ни следа,

ни ек, ни стон.

Остава спомена за вас

и вашият проклет нагон.