След срещата последна, не тъгувай!
Не се измъчвай с хиляди въпроси!
Къде по пътя с тебе се изгубихме?
И трябва ли вина за туй, да носим?
Може бурята във нас да е виновна
или мъглата между нас във мрака...
Лицето ти затули тъмен облак,
но аз ще продължавам да те чакам...
Защото знам, че временно това е.
Ще се намерим следвайки сърцето!
И пътя си, пак ще намерим заедно –
не бива да си пускаме ръцете! ...