Ще се обеся в понеделник сутринта
Ще се обеся!... В понеделник сутринта...
Най-тъжният от всичките ми делници.
Най-мрачен ми е винаги света
във утрото на сиви понеделници...
Дъждът тогава реже като нож,
дори кафето ми горчи от сладост...
Животът ми не струва пукнат грош
във дните, оперирани от радост!...
Ще се обеся!... Само че дали
да не увисна на врата на непозната?...
И нека продължава да вали,
а кафето да нагарча в самотата...
А ние ще приседнем двама - там,
в квартална кръчма, със надрани маси...
Самотна - Тя!... И аз случайно сам...
Във вино да удавиме деня си!...
Ще се обеся!... В понеделник сутринта...
Но няма да разкажа на жена си.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени