В стремежа си да видя аз човека
за миг очите си затварям,
но страшно непознат е силуета,
стоящ във ъгъла на тази стая.
И чудя се, защо не мога да го видя?
Та той е надалече скрит.
Над мене бди и ме закриля,
На небесата той седи.
Ще срещна ли отново тези аз очи?
Ще чуя ли гласът му мил, но непознат?
Ще видя ли усмивката за кратък миг
или в главата ми мечти ще си останат? ...