Ще се влюбиш в мен,

когато лунните лъчи по тялото ти се разходят,

щом вятърът се гмурне изморен

в косите ти и сънени очи преброди.

Ще се влюбиш в мен,

когато тихо, без сълзи, душата си поплаче,

щом вълшебникът, във тъмното стаен,

те хване за ръка, а ти край него радостно ще крачиш.

Ще ме обикнеш, вярвам,

когато странни тръпки в гърдите ти полазят

и влезеш във любовния ни храм,

от зли езици и гузни погледи да се опазиш.

Ще ме обикнеш, знам,

когато миг от радостта в сърцето съгрешило

ми каже със усмивка - Да!

И литне в синевата като приказно хвърчило!