Ще поспра във косите ти... Там ще отдъхна.
И под покрив от сенки ще гледам смутено.
Ще се скрия от вятъра, тихо ще глъхна
(от лъжливи въздишки ми беше студено).
Ще се стопля с дъха ти - отдавна забравен.
Ще те гледам без думи, без страх и на воля.
Ще потърся във спомени поглед оставен,
но за обич едва ли отново ще моля.
Ще ми стигат очите ти - пламенно-чисти.
Лепкав вкус от целувки по чуждите устни.
Непотребните чувства в омачкани листи,
непосрещнати изгреви в утрини късни. ...