По-близо до звездите
и на крачка от луната –
в двора на небето чак,
ще си плюя на петите,
ще летя и над водата,
но ще се върна пак.
Бос по снега ще газя,
дори и в дъжда жаден
трябва да остана жив,
миналото си да запазя
в този ми живот даден,
колкото и да е сив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация