Уморена съм и пленена съм!
Душата като че сто живота живяла…
Огорчена съм и ранена съм
и в грешния, пустия свят овдовяла…
Празни селца, страхливи сърца,
опустели нивя, неродени деца,
забравени завети, безлични лица,
погубени животи и земя страдалница!
Боли ме и сякаш за хиляден път се повтаря,
като жарава съживена от нечий дъх се разгаря,
болката-и не затихва- тя изисква,
истината…гнети ме и притиска… ...