Дори да си грешка те искам,
пък после ще си плащам цената!
И никак няма да съжалявам!
Ще затворя след тебе вратата,
ще легна по гръб на леглото
и ще гледам нагоре в тавана,
поне час ще се усмихвам -
преродена, луда, размечтана.
Натежало до болка от щастие
сърцето ще беснее след раздялата
и не ще го излъжа, че съм същата -
та нали още ще треперя цялата.
Ще минат дни докато повярвам,
ще се питам дали си бил истина.
Но когато една лятна буря удари,
то кой би я нарекъл измислена!
И на никого няма да кажа -
само дълбоко в сините ми очи,
щастието, че съм те получила
докато съм жива ще гори!
© Павлина Ненова Всички права запазени