Когато пак неистово ми се прииска
пред прага ми да хруска сипкав сняг,
в стиха ти Януарски пак ще се заключа.
На зимна птица - в писъка
и на снежинките танцуващи в мъгла,
на вятъра под пръстите по ледените арфи...
и някъде в очите с пъстри пламъци
и в ирисите - там от бряг до бряг...
Наистина ще си загубя ключа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Вдъхновено от вълшебните стихове на Ани: https://otkrovenia.com/bg/stihove/yanuari-se-celuva-s-ochite-mi