Когато над града се спуска мрак
и светлината слънчева оплакваш,
когато от небето молиш знак
и питаш се смутен какво очакваш,
седни и затвори за миг очи.
Душата ми над теб ще слезе бяла,
сияние на огнени лъчи
ще те загърне в светло одеало.
Ще видиш буйни пролетни води
и дъх на топъл вятър ще те гали,
а болката, когато се стопи,
ще се събудят пориви заспали. ...