Ще спреш ли
да търсиш началото?
Ръце да простираш в безкрая?
Ще спреш ли
да тичаш след вятъра,
доскоро разплитал косите ти?
Ще спреш ли
рева на вълните,
докосвали с трепет нозете ти?
Ще спреш ли
конците да връзваш
на скъсани вече събития?
Не усети ли?
Вън е сланата...
попарила вече очите ти…
© Ангелина Стойчева Всички права запазени
Валя, благодаря ти!