22.02.2011 г., 21:38 ч.

Ще стана океанска вода 

  Поезия » Любовна
660 0 4

 

Отивам си вече, време ми стана.

Последен стих ти пиша, последен

път извъртам погледа назад.

Недей мисли ме повече,

не ме сънувай. Преживей ме.

Ще те преживея и аз, няма как.

 

Обещавам, че силна ще бъда,

няма да плача, няма да страдам.

Не давам повече да ме боли.

Пред мен животът застава и чака

да скоча в прегръдките му,

в необятните, просторни дълбини.

 

Довиждане, Любов, корабът потегля

надалече в безкрайния, син океан.

За последно помахвам с ръка

и въздушна целувка ти пращам.

Ще гоня изгреви, залези, бури,

ще се слея в едно с на океана солта.

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стефче, чудесна си! Не си отивай, само следвай попътния вятър на любовта! Тук има пристан за теб
  • Благодаря ви за прекрасните думи!
    Антоане, няма как иначе. Любов, била, отминала, остават ни хубавите спомени от нея. Що се отнася до агонията - в подобни моменти без нея не може. Ще плачем, ще се смеем, а животът ще продължава да ни поднася нови изненади! И си оставаме с надеждата за едно по-добро Утре
  • Силно, хареса ми...
  • Надявам се,все пак,това да не е последния ти стих!
    Харесах,Стефче!Хубава вечер!
Предложения
: ??:??