Навярно ще съм влюбена в теб всеки сезон,
ако през някой живот езеро станеш,
а аз брезата на брега ти - мой дом,
над теб надвесена, жадуваща да ме хванеш
с вълните си - страстни прегръдки, и в стон
да се врежеш в бялото тяло и с мен останеш.
Не за миг, не за час, а всеки сезон.
Пролет ще се оглеждам в очите ти дъхаво-замечтана
с аромата на младост и на жена,
в силни копнежи по теб разлюляна,
с клонки ще те докосвам и милвам с листа.
Лятото за тебе ще стана слънчева и засмяна, ...