Ще сънуваш
дъха на косите ми
в сини нощи
от цъфнали люляци,
и със сънена песен
в очите си,
ще отвориш вратите
на съмване.
Ще ме търсиш
в лъчите на слънцето,
там където
разцъфвах във трепети.
Със лазура красив
на мечтите си,
ще ме грабнеш
във своите шепи.
Ще напиваш очите си
с извори
на прелялата
в мене любов,
а със утринна нежност
ръцете ти,
ще ме галят
със песенен зов...
Щом очите разсъниш
от истина
от която
най-много ще те боли,
ще ме няма,
но ще бъда красива
по лицето ти
с твоите сълзи...
© Евгения Тодорова Всички права запазени