Дали защото дълго бе мълчал,
или защото беше доста късно,
не чух, че телефонът е звънял.
(Възможно ли е ти да си ме търсил?)
Надеждица за миг ме осени.
Сърцето ми потрепна като птичка.
Забравих всички грешки и вини
и мислено към тебе се затичах.
Не си бил ти...И почна да вали –
в душата ми, смутена и объркана...
Защо от любовта така боли
и често радостта се плаща с мъка?