Дали защото дълго бе мълчал,
или защото беше доста късно,
не чух, че телефонът е звънял.
(Възможно ли е ти да си ме търсил?)
Надеждица за миг ме осени.
Сърцето ми потрепна като птичка.
Забравих всички грешки и вини
и мислено към тебе се затичах.
Не си бил ти...И почна да вали –
в душата ми, смутена и объркана...
Защо от любовта така боли
и често радостта се плаща с мъка?
© Елица Ангелова Всички права запазени
чувстваш ли, че всеки ден те търся,
за да те докосна и да видя твоите очи.
Грейне ли зората тръгваш по росата боса
и усмивката ти топла пак блести.
После те целувам, на ръце те нося,
и отпивам нежност, както в моите мечти.
------------------------------------
Хубав и топъл стих,
с много обич и копнеж!
Поздрави, Ели!