Ще те чакам,
сред смълчаните чайки на утрото,
с преболяло, но огнено дишащо,
вярно сърце.
Пак огряна от слънчеви юнски усмивки
и надежда, да бъда частица от теб.
Ще те чакам,
сред перлено-бялото було,
неразкъсано още от черните зли ветрове.
Ти ела и с последния вик на мечтите си,
превърни ме в Жар-птица
в твойто синьо небе.
© Дочка Г Всички права запазени