2.05.2023 г., 7:24 ч.

Ще те настигна 

  Поезия
1014 6 15

 

Ще те настигна- чакай ме отвън.

Ще ме опари твойта длан гореща,

ще се стопи последния недосънуван сън,

ще се изгубят спомени и срещи.

 

Ще ни упрекват после затова,

че вятърът с телата си не спираме,

че в плътските окови не умираме,

че са ни чужди хорските слова.

 

А ние ще останем все така

безкрайно всеотдайни, чисти, нежни.

От бъдните любови не една

ще върне скоро радостта ни прежна.

 

Затуй, не бързай- чакай ме отвън.

Ще те настигна с глас, с очи, с мълчание,

дори да си бленуван сън… Химера, приказно създание!

Сега не бързай, чакай ме отвън…

© Живка Недялкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??