Ще те обичам отдалеч.
Ще те обичам, без да те поглеждам.
Ще те обичам – няма да се срещаме,
ще стена глухо в спомена за теб.
Не изживяхме миг щастлив и безметежен.
Усърдно вгледани един във друг,
потънахме във ада безконечен
на подозрения и глупави ежби.
Застигна ни, задмина ни -
не ни подмина, нито пощади
безмилостното утро
на пропилените надежди и погубени мечти.
И, старец белобрад,
ще шепна глухо в мрака
слова на ярост и на свян -
пак теб ще чакам в зрака.
© Велин Евстатиев Всички права запазени