Понякога денят ми не залязва.
Ще те обичам въпреки това!
Дори с години да си чакам здрача,
ще умея да те искам все така.

А често ми се мяркат лешояди,
и често бягам подир тях.
Ако ме разкъсат зажаднели...
... ще те обичам пак! И пак! И пак...

Водата не обичам да ми бистрят,
аз чудесно виждам всичко и така.
Но ако ослепея без да искам -
ще те обичам с устните, с душа!

Дори когато дишане ми липсва,
дори когато ми обръщаш гръб.
Дори и ако спреш да ме прегръщаш...
... ще те нося в/ъв/ сърцето си на път.

И ако някога реша, че не те искам.
Че душата ми е в чужди одяла.
Ще спра да бъда истинска...
И ще те обичам, въпреки това!