Реших - ще те оставя да си идеш.
Така поиска - нека е така.
От топла жар, поддържана с години,
останах само аз. И пепелта.
Отивай си. И дявол да те вземе!
За твоя избор, нея не виня.
Нормално е да бягаш от проблеми
и с друг да извиняваш слабостта.
А моят свят... навярно ще се срути
за седмица, за месец или два...
Една сълза в окото на кошута
ми стига, да започна да градя.
Не ми е първи път да скоча в ада,
да плача и да моля за смъртта.
Не ме мисли. И теб ще те изстрадам,
преди звънлива песен да родя.
Аз имам още сили да възкръсвам,
след всеки удар - пак да полетя,
че никога, за нищо не е късно,
в сърцето необятно на жена.
А ти върви. И не, не се завръщай.
Към мене всички пътища зазидай.
Дано намериш кой да те прегръща,
когато тя реши да си отиде.
© Вики Всички права запазени