Събудих се...
Не бе случайност.
След дългото пътуване на запад,
след тягостната нощ,
в очакване... С надеждата да те открия.
Там, където може би не си,
или... където
може би не ме очакваш?!
Събудих се.
Сънят ми бе нетраен.
За кратко бе, а после отлетя...
И все така – със пожелания ...
За лято. И с аромата на цветя.
Нали ме знаеш?! Обожавам ги!
Ония рози, със които ме пленяваш.
Знаеш ли все пак?!
Дори да си отидеш...
Ще те открия!
Пак! И... пак!
Събудих се...
В съня си неспокоен те видях.
Докоснах те. Целунах те...
И ... още...
Вълшебна светлина...
И само миг –
във най-красивото докосване.
Щастлива, че
те имам... Но уви...
Ще те открия!
Там, където, може би,
и никога,
не си ме чакал...
19 юни 2010
© Нели Всички права запазени
п.п.: А дали не те очаква отвсякъде! М?