Ще те посетя –
на пръсти ще премина
по пода на неизреченото.
Ще се търкулна по ръба на луната ти
и ще увисна на сърпа ѝ,
люлееща се като палаво дете,
с усмивка,
в която няма нищо детско,
а само женско –
толкова, колкото да разбуди
сетивата ти.
Безмълвието е покана. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация