Не мога повече така,
да те чакам в самота!
Ще страда моята душа,
но не ще изгние в самота.
Животът е пред мен,
и ще търся своята любов всеки ден.
Никога не ще забравя твоите очи,
и думите които нежно ти реди.
Аз ще помня теб дълги дни
и много ще боли!
Ще изплача хиляди сълзи,
за нежните ти длани и меките коси.
Поне разбрах,
всичко бе лъжа,
просто една груба игра,
с която подигра се на моята душа.
© Владимир Петков Всички права запазени