Ще те зазидам,
страх,
със тухлите на спомена
в стените
на безсмъртната мечта.
И няма да ме плаши
твойта сянка,
останала единствено
в стиха.
Ще ти отключа,
риск,
вратaта на надеждата
и в нови мисли
ще те облека...
На чувствата в горите
ще се впуснем,
за да открием
живата вода...
© Веселка Стойнева Всички права запазени