Ще напълня бокала си с бодрост.
Глътка свежест тръпчива ще ти даря.
Ще те окъпя в аязмо от радост.
Със своята нежност ще ти целуна съня.
Капка магия ще туря в гласа си.
Ще те гушна и днес в очите си искрени.
Косите ти свилени ще разпусна с дъха си.
Ще сплитам в стиха си звездни искрици.
Ще изпия тъгата от твоята младост.
Зрели мечти ще ти сея в душата.
Ако съм грешен, последната радост
нека ми бъде мечтата крилата.
Цветя по поляните за мен ще ти спомнят.
Ще ме има в мъглата след летния дъжд,
във вита лозница, във гледжосана стомна,
в очи - единаци, очите на мъж...
Ще напълня бокала си с бодрост...
Глътка свежест тръпчива ще ти даря...
Ще те окъпя в аязмо от радост...
Със своята нежност ще ти целуна съня...
© Красимир Дяков Всички права запазени