29.11.2007 г., 11:06 ч.

Ще ти простя... 

  Поезия » Любовна
1811 0 23
Чакам те...
Навън се мръква,
все по-студено става
и вали...
Чакам...
а във мен помръква...
не идваш, няма те
и от това боли...
Чакам те...
по мен се стичат
капки дъжд,
а може би сълзи...
Тихо е...
край мен потичат
реки от болка...
а дъждът ръми...
Чакам те...
край мен минават
непознати
във забързани коли...
Гледат ме...
и подминават...
сянка в тъмното,
но как боли...
Чакам те...
и не се крия...
и къде ли,
щом навсякъде вали?...
Тъжно е...
но как да скрия
сълзите
в очакващи очи?...
Чакам те...
дъждът измива
последния ми грим
по тъжното лице...
Бледо е...
не го и крия...
вали и вътре даже
в нараненото сърце...
Самотно ми е,
но ще чакам...
ако трябва още,
чак до сутринта...
Сигурна съм,
че ти трябвам...
А ти...
Ти просто още закъсня...
Чакам те...
дали ще дойдеш?...
безмълвна съм
и празна от тъга...
Тихо е...
та чак потръпвам...
сякаш няма ме,
щом с мен не си сега...
Чакам те...
край мен минава
поредната
забързана кола...
Спира...
и към мен се приближаваш...
И в този миг аз знам -
ще ти простя!

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И все пак нанесена рана задравява от времето, а прошката не лекува.
  • Тъжно е...
    но как да скрия
    сълзите
    в очакващи очи?...
    Наистина как?!
  • ПРЕКРАСНО СТИХЧЕ!Наистина много стойностно!
  • Алодисменти за прекрасния стих, Мила!!!
  • Прекрасно!!! Поздравления!!!
  • Вълнуващо и истинско...Поздравления,Миличка!
  • Прекрасен стих изпълнен с очакване!
  • Аплодисменти за прекрасния стих!
  • Благодаря ви Хубава тема са грешката и прошката... особено когато последната се дава с любов и от все сърце... Радвам се, че ви е харесало описанието на тази (отминала) част от моя живот...
    П.П.(специално до моряка ) Ако не ме лъже паметта, онзи "някой" не беше ли казал така :"Въпреки всичко, което се случи, не е ли по-добре, като зрели хора да запазим ценното между нас, а именно - приятелството?" ???
    Няма нещо, което не бих простила, и то не защото не ме боли, а защото любовта в мен е по-силна от най-болезнените разочарования... Колкото за прошката като стъпало към поредното разочарование... не го приемам така, а като стъпало към развитието ни като човешки същества в нормалните, човешки взаимоотношения...
    И все пак грешете по-малко! Не разочаровайте човека, който ви обича!!!
  • Браво Мила Нежна! Ето защо трябва да се вярва на мъже!Често могат и да са добри! Поздрави
  • Хубав стих. Но трябва ли да простиш? Не е ли първото стъпало към следващото разочарование? В 99 % от случаите вторият човек си мисли - "Какво пък толкова съм направил? Нали ми простиха? Значи може пак..." Жестоко, но е истина, нали? Нещо като да сте стигнали до определен етап и после някой да произнесе: Какво пък толкова - защо да не се държим като възрастни и да се превърнем в приятели?
    Хубав стих!
  • Развълнува ме!!!Страхотен стих!
  • Понякога истината е в това... да можеш да простиш!
    Хубав стих!
    Поздрав, Миличка!
  • Тъжен,но чудесен стих!!!
    Поздрав и прегръдка силна,миличка!!!
  • Тъжно...стаена надежда...и благословената прошка...
    Много обич, всеотдайност...с обич от мен , Мила и Нежна.
  • О, това ме депресира...
    Мила, усетих го с всяка фибра!!!
  • Настръхнах от стаената надежда...благодаря за добрия финал
  • Щом идва,му прощавай.
    Прекрасен стих, Мила Нежна, чаках го!!!
  • Прекрасен стих, толкова истински...красиво-тъжен...
    Поздрав най-сърдечен!
  • Прегръщам те силно!Чак на мен ми стана самотно и тъжно!Благодаря за тъжната картина!
  • Ако не можехме да прощаваме, никой от никого нямаше да има нужда.
    Чудесен стих за болката и прошката!
  • Разплака ме миличка!
    Много силен стих!
    Съпреживях го!
    Прегръщам те!
  • Дълго очакване! Какво да кажа, просто много ми хареса!!!
    Поздрави, Миличка!
Предложения
: ??:??