Чакам те... Навън се мръква, все по-студено става и вали... Чакам... а във мен помръква... не идваш, няма те и от това боли... Чакам те... по мен се стичат капки дъжд, а може би сълзи... Тихо е... край мен потичат реки от болка... а дъждът ръми... Чакам те... край мен минават непознати във забързани коли... Гледат ме... и подминават... сянка в тъмното, но как боли... Чакам те... и не се крия... и къде ли, щом навсякъде вали?... Тъжно е... но как да скрия сълзите в очакващи очи?... Чакам те... дъждът измива последния ми грим по тъжното лице... Бледо е... не го и крия... вали и вътре даже в нараненото сърце... Самотно ми е, но ще чакам... ако трябва още, чак до сутринта... Сигурна съм, че ти трябвам... А ти... Ти просто още закъсня... Чакам те... дали ще дойдеш?... безмълвна съм и празна от тъга... Тихо е... та чак потръпвам... сякаш няма ме, щом с мен не си сега... Чакам те... край мен минава поредната забързана кола... Спира... и към мен се приближаваш... И в този миг аз знам - ще ти простя!
Благодаря ви Хубава тема са грешката и прошката... особено когато последната се дава с любов и от все сърце... Радвам се, че ви е харесало описанието на тази (отминала) част от моя живот...
П.П.(специално до моряка ) Ако не ме лъже паметта, онзи "някой" не беше ли казал така :"Въпреки всичко, което се случи, не е ли по-добре, като зрели хора да запазим ценното между нас, а именно - приятелството?" ???
Няма нещо, което не бих простила, и то не защото не ме боли, а защото любовта в мен е по-силна от най-болезнените разочарования... Колкото за прошката като стъпало към поредното разочарование... не го приемам така, а като стъпало към развитието ни като човешки същества в нормалните, човешки взаимоотношения...
И все пак грешете по-малко! Не разочаровайте човека, който ви обича!!!
Хубав стих. Но трябва ли да простиш? Не е ли първото стъпало към следващото разочарование? В 99 % от случаите вторият човек си мисли - "Какво пък толкова съм направил? Нали ми простиха? Значи може пак..." Жестоко, но е истина, нали? Нещо като да сте стигнали до определен етап и после някой да произнесе: Какво пък толкова - защо да не се държим като възрастни и да се превърнем в приятели?
Хубав стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.