Ще оставя нощта да се спусне над мен,
ще тръгна във мрака неориентиран,
безлунно небе в спомен беззвезден,
трагичен момент, от Шекспир копиран...
Ще се заровя във минало неизживяно,
ще копнея мечти, ще се подвеждам,
сгърчен във вълнение неразбрано
ще съм подвластен на напразна надежда...
Ще те оставя да тръгнеш, не можах да те спра,
макар ти да се връщаше често при мен,
може би права си, не усетих мига,
може би прекалено бях откровен... ...