Ще се изправя, както никне цвете След тежки, дълги снегове. И тихо се разлиства под небето, и чака своите ярки цветове. Ще тръгна, както прилива приижда неумолимо да залее светове. И нито чува, нито вижда, откъснал се от страшното море. И ще успея, както слънцето напролет, с лъчите свои облаците да прогони. Но все се питам- в този полет дали ще има кой да ме догони?