Не спирам да гледам към небето...
Сигурен съм, че сте там, над мен.
Внезапно оставихте сърцето
бледо, свито...
И сега, когато пиша тези редове,
сълзите отронват се над листа.
Но сълза не може да ме спре
да изкажа, онова, което мисля...
Времето лекува, казват хората,
и колко мига трябва да изминат,
за да мога аз да кажа:
" Вече не боли... "
Няма толкова време на света...
Няма толкова голяма празнота...
С молитви и сълзи не мога да ви върна,
но ще ви помня, в топло чувство ще ви превърна.
Спомените никой не може да открадне,
а от тях аз много имам...
Едни ще пазя, други ще раздавам,
на сина си... който някой ден ще имам...
Благодаря ви, където и да сте...
Взимам си сбогом, с помощта на листа...
Аз бях там в онзи ден...
Аз ви носех кръста...
Посвещавам го на дядовците ми Стоян и Крум
© Венцислав Крумов Всички права запазени
Знай, че ако някой почувства това, което чустваш ти сега, когато аз си отида, значи съм успял да свърша това, за което се боря до сега и ще се боря до края на живота си.
Те са щастливи, въпреки че сърцето ни е някак бедно....