Ще изключа програмата,
дето бълва измислици -
за онази - голямата...
Вече пълна е с вируси.
Ще затворя прозорците.
Ще разстрелям мечтите си.
Към тавана ще гледам -
никога към звездите!
Ще се любя със прилепи.
Ще се храня със въглени,
че от слънце разсипано -
във душата ми тъмно е.
Ще пропуша, ще пия
от кръвта на сърцето си -
до забрава! На миналото
ще изтрия пътеките.
Че във мене покълна
трайно, болно отсъствие...
С нокти ще се изтръгна -
щом за тебе съм късна.
Недоносено бъдеще!
Програмирано ялово -
пълни с мрак светлината
- ще убия раздялата!
© Дакота Всички права запазени