Искам да съм цвете.
Така с вятъра ще мога да говоря
и ласката на слънцето
цялата ще ме разлиства.
Ще се радвам
на живителната утринна роса
и на целувките
на палавия дъжд.
Щом върху ми кацне пеперуда,
ще слушам
шепота на мъничкото й сърце,
а когато лятото отмине
и над мен прелитне птица,
напускайки родното гнездо,
ще прегърна тежката сълза,
отронила се от очите й
и ще заспя...
© Ласка Александрова Всички права запазени