Като вятъра — с дяволи в пръстите — рошещ всички плитки на морските вихри солени. Мятам лунен прашец в звездни ириси нощем, астматично издишам небесни полени...
Аз съм вятър, драпиращ стърнищата тайно със наметки от паячноткани дантели, бръснещ с пяна от лепкава луга нехайно водораслите, мидени устни оплели.
Все тревожа света ти (в гърдите у ляво), подреден и стерилнен, в дребнавости вкопчен. И трасирам ума ти в задъхана лава, такелажа на вените сплитам на снопче.
Укротен, този вятър зад сто катинара, ще е вял пацифист насред бойната схватка, тъжен, болен врабец посред житни хамбари, калиграфия в треморен луд отпечатък...
Ще съм кротка (в съня си). Повярвай, че мога... (Ветрен дух пакостлив, укротен в зоопарка.) Ще съм бриз. Ще съм щил. Ще съм сянка на огън... Аз... Кълна се! Сериозна съм. Като инфаркта.
Да, и аз мисля, че мястото ти е отново тук. А това, че познаваш Най-великото на нашата земна Природа - Великото море - личи отвсякъде. Затова - Върни се!
Укротен, този вятър зад сто катинара,
ще е вял пацифист насред бойната схватка,
тъжен, болен врабец посред житни хамбари,
калиграфия в треморен луд отпечатък...
Вярвам ти! И ... съм съвсем сериозна. Поздравления за невероятната образност.
Ах,този вятър...
С него ни е зле.
Без него пък животът става скучен.
Светът е дом на всички ветрове,
но само на бездомните се случва
да съхранят под свойта голота
на вятъра дъха съвсем безплатно...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.