Вечер, когато звездите угасват
и черен сатен покрива небето,
обичам да съм с теб
и да ми казваш, че ме обичаш.
Обичам те, когато заровиш лице в косите ми
и ми шепнеш, че ме обичаш.
Обичам те, когато спя сгушена до теб
и ти си ме прегърнал.
Обичам те, когато вали и навън е притъмняло,
да те гледам и да си мисля, че слънцето пак ще изгрее.
Обичам те, когато залезът умира,
ти да си до мен и да казваш, че утрото съществува.
Искам да ми обещаеш още сто лета като това.
Още сто години, в които ще ме обичаш.
Обещай ми, че ще лежим под дъгата
и ще пеем с птиците.
Обещай ми, че дори времето да спре,
ще бъдем заедно.
Обещай ми, че всеки път, когато те повикам,
ти ще се обърнеш и ще ми подадеш ръка.
Обещай ми, а после си тръгни.
© Слънце Всички права запазени