Той юнак е с капа бяла –
гордо все на пост стърчи.
Даже в буря развилняла –
хич не мърда и мълчи. Що е то?
Всяка планина го пази.
Щом извикаш силно, в миг
ще дочуеш на талази
как се връща твоят вик. Що е то?
В него с часове да гледаш,
не омръзва, ала знай –
тъй очите ще повредиш
и ще те болят накрай! Що е то?
В парка „гу-у” не ми се слушка!
Я да се погоним двама,
че и вкъщи, щом ме гушка,
името му шепне мама. Що е то?
© Борко Бърборко Всички права запазени
поздравления...