Ако до тебе либе няма
и изпиташ самота голяма,
ти моята мъка ще схванеш,
ела - поне за миг да останеш!
Ти си жена красива, добра, разбрана,
но няма нивга да зарасне тази рана
и когато животът скъп ме напусне
и ти ме видиш...ще е твърде късно.
© Георги Всички права запазени