Щом няма кого да обичам,
мълчат небесата смутени.
Дъждът във тъга ме облича.
Угасват самотни вселени.
Все тръпна. И моля. И искам
да сгрей гръмотевица мрака.
Да дойде луната по-близко
и нейде мечта да ме чака.
Дори да не бъда любима,
но в мислите искам да галя
очи, рамене... И незрима
искра с топли устни да паля. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация