22.01.2021 г., 16:44 ч.  

Щом няма те 

  Поезия
235 2 6

Къде си ти, във моя свят
не се научих да те виждам -
с избодени от страх очи
и орбити с дълбоки липси.

Не си от плът, като че в сън
растеш от нищото без семе,
кълниш в пустинята напук -
инат-живот и мое бреме.

И все мълчиш, във собствен храм
до Господа застанал равен.
Направен си от шепа кал,
реброто си защо ми даде?

Щом няма те във моя свят -
във мойта Едемска градина,
ще си остана крехък цвят
прикрит в бодлите до амина.

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??