Къде си ти, във моя свят
не се научих да те виждам -
с избодени от страх очи
и орбити с дълбоки липси.
Не си от плът, като че в сън
растеш от нищото без семе,
кълниш в пустинята напук -
инат-живот и мое бреме.
И все мълчиш, във собствен храм
до Господа застанал равен.
Направен си от шепа кал,
реброто си защо ми даде? ...