"ЩОМ НЯМАШ ГО НАЯВЕ"

Нима да вярваш в любовта е грешно?!

Нима да чувстваш някой близо до сърцето - лудост, щом нямаш го наяве?!

Да искаш да обичаш, а да мълчиш.

Да казваш какво в себе си тайш?!

Трябва ли да го направиш или завинаги да замълчиш, щом нямаш го наяве?!

Живееш бурен истински живот,

радваш се на младостта си,

раздаваш се на всеки миг, щом радост озари душата.

И пръскаш щастие във всеки ъгъл,

зареждаш хиляди сърца

и правиш хората щастливи,

сякаш вечно сме били деца.

Но "вътре" болката те стяга,

а никой, нищичко не вижда, че нещо в тебе част по част умира.

Че искаш нещо, а го нямаш.

Че искаш нещичко, а нищичко не даваш.

А щом дадеш ти, "слаба" се наричаш - дали да скриеш и да отричаш?!

Дали да вярваш в мечтите или лъжовни да ти бъдат дните?!

Да вярваш ли в любовта или лъжа да бъде тя?!

А щом лъжа е, таз болка каква е?

Защо потрепваш, щом го зърнеш?!

Защо очи ти свеждаш, щом излъжеш?!

Защо със него се преобразяваш и на принца ти напълно се отдаваш?!

А защо не спиш, щом него зърнеш, макар клепачите ти да тежат?!

Да му признаеш ли или пък да си тръгнеш, да му разкажеш ли как вълшебен прави той света?!

Щом нямаш го наяве!