8.09.2010 г., 21:27 ч.

Щом остарея 

  Поезия » Любовна
832 0 5
Ще ме гледат ли със същия възторг очите ти,
когато остарея безнадеждно
и Времето безжалостно чертите ми
измачка със престорена небрежност?
Ще ме желаеш ли тогава - с променено тяло,
заровило предишните пожари,
в които тръпнещо отдаваше се цялото
и ти го вземаше - със риск да се опариш?
Дори когато като църква остарея,
душата ми ще си остане млада.
А ти обречен си единствено на нея,
напук на Времето, незнаещо пощада. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??