Завиждам на онези брегове,
които опознават твоите стъпки.
Вълните на далечното море,
които ходилата ти прегръщат.
Завиждам на онези ветрове,
които те разрошват като с пръсти.
Един различен хоризонт, където
очите ти неспирно се завръщат.
Завиждам на онези две ръце,
които във момента те обгръщат.
Завиждам, но благословени да са те,
щом си ги избрал за свое вкъщи.
© Надежда Тошкова Всички права запазени