Клавишите уморени,
загубили представа
за място и за време,
в просъница дремят,
проспивайки нощи и дни,
щом тебе те няма -
кой да отмята и брои?
Календарът забравен
до пианото - и той спи...
И слънцето не грее -
когато теб те няма -
кому да се засмее?...
Небето парцаливо
в едно със сивотата
в душата ми се слива...
***
МузАцирано от:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/dnes-113
Животът е старо пиано,
с клавиши – раздрънкани дни.
Понякога хвърля ме в джаза,
понякога странно мълчи.
Навярно, защото те няма,
...
© П Антонова Всички права запазени