О, ден прозрачен като мир,
къде сърцето ти препусна?
Дали не чу, че се гърми,
преди да сложа пръст на спусъка?
Дали смъртта си не видя
преди за мрака да помисля?
Скърбя за празните гнезда,
където вятърът се киска.
Къде са птиците? Къде
и ти помръкваш от тревога?
Нощта очите ми боде,
а аз не знам да стъквам огън.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Всички права запазени