щрих, след щрих ...

25.03.2007 г., 1:34 ч.

Поезия

545 0 2

Завръщам се към самотата.
Полека, бавно...
Щрих, след щрих.
Дори не мога да заплача -
душата ми е само зрител.
Съзнанието ми е безпомощно
картината да промени -
осъществена в невъзможност,
препратена във непростимост.
Приличам, всъщност на загадка
с илюзия за дешифриране -
във репортаж за окупация ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

щрих, след щрих ...

Искате да прочетете повече?

Предложения