1.01.2021 г., 11:51 ч.

Щрих за сбогуване 

  Поезия » Любовна
980 1 10

ЩРИХ ЗА СБОГУВАНЕ

 

Тежеше вън от тишина 

и аз се преродих в светулка.

Над мен бездомната луна

като погача се разпука.

 

Без пътна карта и атлас,

примамена от светлините,

във стаичката ти влетях –    

за ласките ти ненаситна.

 

Наивно вярвам на това,

че лятото ще  бъде вечно

и всяка капка топлина

е полъх от звезда далечна!

 

Нощта – узряла като грозд,

от сладост скоро ще се пръсне.

Нима съм твой единствен гост?

Не си ме чакал? И е късно?

 

Догарят моите искри –

за сбогом! – в цъфналия лен,

Аз бях еднн прощален щрих,

издраскан с молив позлатен. 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??