9.03.2007 г., 22:12 ч.

Щрихи 

  Поезия
530 0 5
Щрихи

От пясък с пръсти бавно замъци градя
и не една вълна поглъща в миг труда.
Защо не спрях, от пусто в празно пак преливам...
Не бива в пясък, в сив гранит е здрав зида.

* * *

Дали дворец от камък искам аз след мен,
от него лъха студ, дори и в слънчев ден.
Кое е трайно и след нас остава живо?
Ревниви знаци пазят плод и огън в плен.

© Доли Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??