Какво пък странно, да те цунка,
една усмихната маймунка?!
Тя само леко, по нослето
и всичко литва... до небето!
Щастлива, палава, игрива,
до тебе иска да заспива.
Да те почесва по гърбето,
да й похъркваш до ушето.
А сутрин иска най-напред
да ближе розов сладолед,
а има ли си и глазура...
тогава вече става щура!
Гушни я в своите ръце,
виж, тупка малкото сърце!
Като часовниче се чува...
пусни я пак да полудува!
© Валка Всички права запазени