15.01.2014 г., 20:37 ч.
Щях да ти простя…
Понякога си мисля, че си привидение,
мъглявина, призрак, миг от сън,
събудил поетесеното вдъхновение,
но не просъществувал извън
очертанията на зениците ми
и проблясъка на мислите.
Винаги смятах за магично обичането
и все не вярвах, че всъщност е истинско.
Понякога искам да си привидение,
тогава все някак щях да ти простя,
че ме обичаш до самоунищожение,
но се научи да дишаш и без мойта душа.
15.01.2014г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много красиви и вълнуващи думи!
-
Прекрасно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
тогава все някак щях да ти простя,
че ме обичаш до самоунищожение,
но се научи да дишаш и без мойта душа."
Но пък щеше да е само привидение... Понякога нещата са най - добри такива, каквито са. Както и този стих е красив такъв, какъвто е.